Пред смъртта
Стоя във гробищния парк
и връщам се назад
при свойте близки.
И сякаш нещо оживява в мен,
отново ставам малка и безгрижна.
И всичко се върти във нас -
и думите, и мислите,
и виждаш,
че всяка ежедневна суета
на фона на смъртта
се обезсмисля.
Горят свещичките в студения цимент
и стоплят на умрелия душата -
това е само някакъв фрагмент -
за всеки, да си изясни нещата.
Как всички пред смъртта стоим сега
и някак си не щем да я приемем,
погълнати от дребните неща
пропускаме достойно да живеем!
© Ая Цонева All rights reserved.
