Разсъмва се...

Предаден съм без жалост,

с ограбена безмилостно душа,

сега се чувствам толкоз малък - 

песъчинка от безкрая, от света...

Пощада, милост, думи непознати,

за много в този див и алчен свят,

безгреховност ли ми е вината,

толкоз дълго в заблудата ме държа...

Целуваше ме и с думи, обещания,

подхвърляше красивите лъжи,

и мислеше, че вечно ще остане,

сляпа вяра в душата да кръжи.

Щом грешка има, има прошка,

но грешка ли са месеци любови,

в които ти за него си изплаквала

от изживяното сълзи щастливи.

Магия черна или прокоба,

застигна ме в началото на пътя,

оттогава все се моля,

да продължа, да мина кръстопътя.

А вяра имах в теб, и упование,

надежда силна и мечта,

но днес какво ли ми остана -

Погубена Любов Една...