Разсъмва се...
Предаден съм без жалост,
с ограбена безмилостно душа,
сега се чувствам толкоз малък -
песъчинка от безкрая, от света...
Пощада, милост, думи непознати,
за много в този див и алчен свят,
безгреховност ли ми е вината,
толкоз дълго в заблудата ме държа...
Целуваше ме и с думи, обещания,
подхвърляше красивите лъжи,
и мислеше, че вечно ще остане, ...