14 янв. 2006 г., 14:17

Предадох те някога

881 0 6
Разцентрова ме.
Равновесие губех.
Запилях се нанякъде.
Къде съм била,
като никоя, като ничия.
Предадох те някога.
Безмълвно изстрада,
тежаха раменете ти.
Попрегърби се.
Не можа да спреш да ме искаш.
Устоя обичта ти посърнала.
Оттогава все си връщаш
по - малко, компенсираш се.
Избутваш ме леко встрани
и преди да започна да викам
приласкаваш ме още по - силно.
Стискам устни, губя се,
знам връща се тъпкано.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...