Jan 14, 2006, 2:17 PM

Предадох те някога

Poetry

876 0 6

Разцентрова ме.
Равновесие губех.
Запилях се нанякъде.
Къде съм била,
като никоя, като ничия.
Предадох те някога.
Безмълвно изстрада,
тежаха раменете ти.
Попрегърби се.
Не можа да спреш да ме искаш.
Устоя обичта ти посърнала.
Оттогава все си връщаш
по - малко, компенсираш се.
Избутваш ме леко встрани
и преди да започна да викам
приласкаваш ме още по - силно.
Стискам устни, губя се,
знам връща се тъпкано.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Dimi (Дими Фильова)

Връща се, ама как ми се иска да не съм аз този, който връща. МНого силен стих, Гале, много!

2006-01-15T13:27:58+02:00
Fabiana (Галя Николова)

Дала съм много от себе си в този стих, благодаря на тези, които са го харесали!

2006-01-15T12:16:44+02:00
AmazonkA (Марина Петрова)

Супер е

2006-01-15T10:32:43+02:00
{YcMuBkA} (Усмивка)

Да...Всичко се връща!поздрав за стихчето!Прекрасно е

2006-01-15T00:58:06+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Отново ме плени стиха ти Фабиана
Привет от мен!

2006-01-14T20:32:22+02:00