Jan 14, 2006, 2:17 PM
Предадох те някога
Разцентрова ме.
Равновесие губех.
Запилях се нанякъде.
Къде съм била,
като никоя, като ничия.
Предадох те някога.
Безмълвно изстрада,
тежаха раменете ти.
Попрегърби се.
Не можа да спреш да ме искаш.
Устоя обичта ти посърнала.
Оттогава все си връщаш
по - малко, компенсираш се.
Избутваш ме леко встрани
и преди да започна да викам
приласкаваш ме още по - силно.
Стискам устни, губя се,
знам връща се тъпкано.
Равновесие губех.
Запилях се нанякъде.
Къде съм била,
като никоя, като ничия.
Предадох те някога.
Безмълвно изстрада,
тежаха раменете ти.
Попрегърби се.
Не можа да спреш да ме искаш.
Устоя обичта ти посърнала.
Оттогава все си връщаш
по - малко, компенсираш се.
Избутваш ме леко встрани
и преди да започна да викам
приласкаваш ме още по - силно.
Стискам устни, губя се,
знам връща се тъпкано.
© Галя Николова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Връща се, ама как ми се иска да не съм аз този, който връща. МНого силен стих, Гале, много!
-
Дала съм много от себе си в този стих, благодаря на тези, които са го харесали!
-
Супер е
-
Да...Всичко се връща!поздрав за стихчето!
Прекрасно е -
Отново ме плени стиха ти Фабиана
Привет от мен! -
Ех,Галинка!
Вълнуваш винаги,когато те чета и препрочитам!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
