Попитал си какво е любовта
човека срещу тебе иностранен,
човека от планетата Земя,
със капчици съмнения захранен.
Съмнения дали е любовта
в извивките на щурчовата песен,
във сенките от гларусни ята
по пейката до цъфналия кестен.
Попитай за това такъв човек,
на който във очите принц бушува,
готов една любов да изкове,
за нея само той да съществува.
Попитай него, който сплита дъх
за дреха на свенливото си цвете,
и вярата му, този пламък сух,
ще отговаря върху теб - безчетна.
Той знае най-добре за любовта
и как да изгради от лъч вселена.
Той знае, че я има, че е Тя
и че тече по всяка твоя вена,
че блъска нежно - пламнала река -
стените им, с надежда да я зърнеш.
Така описва любовта. Така.
Попитай го. Аз вярвам - ще се върне.
© Дарина Дечева Все права защищены