27 мая 2011 г., 19:57

Предай нататък

1.3K 0 20


Това е любовта

 

 

Попитал си какво е любовта
човека срещу тебе иностранен,
човека от планетата Земя,
със капчици съмнения захранен.

Съмнения дали е любовта
в извивките на щурчовата песен,
във сенките от гларусни ята
по пейката до цъфналия кестен.

Попитай за това такъв човек,
на който във очите принц бушува,
готов една любов да изкове,
за нея само той да съществува.

Попитай него, който сплита дъх
за дреха на свенливото си цвете,
и вярата му, този пламък сух,
ще отговаря върху теб - безчетна.

Той знае най-добре за любовта
и как да изгради от лъч вселена.
Той знае, че я има, че е Тя
и че тече по всяка твоя вена,

че блъска нежно - пламнала река -
стените им, с надежда да я зърнеш.
Така описва любовта. Така.
Попитай го. Аз вярвам - ще се върне.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....