27 мая 2011 г., 19:57

Предай нататък

1.3K 0 20


Това е любовта

 

 

Попитал си какво е любовта
човека срещу тебе иностранен,
човека от планетата Земя,
със капчици съмнения захранен.

Съмнения дали е любовта
в извивките на щурчовата песен,
във сенките от гларусни ята
по пейката до цъфналия кестен.

Попитай за това такъв човек,
на който във очите принц бушува,
готов една любов да изкове,
за нея само той да съществува.

Попитай него, който сплита дъх
за дреха на свенливото си цвете,
и вярата му, този пламък сух,
ще отговаря върху теб - безчетна.

Той знае най-добре за любовта
и как да изгради от лъч вселена.
Той знае, че я има, че е Тя
и че тече по всяка твоя вена,

че блъска нежно - пламнала река -
стените им, с надежда да я зърнеш.
Така описва любовта. Така.
Попитай го. Аз вярвам - ще се върне.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...