6 авг. 2006 г., 11:04

предателство

1.2K 0 1
Обеща да бъдеш винаги до мен
Да ме подкрепяш и да вярваш
Но всичко е било лъжа
Благородна според теб,може би,
Но лъжа
Защо ми помогна тогава?
Защо ме изкара от дупката?
Защо ме накара да вярвам в нещо,
Което никога не го е имало?
За да съм жива?
И за какво ми е този живот?
За да гледам как кошмара се повтаря,
Отново и отново?
Защо трябваше да бъдеш като него?
Сега отново съм тук,в дупката
Но този път ми се струва ,че е по-дълбока...
Тък,където самотата е моя сянка
И болката-моя сестра
Тук,където никой не чува
Плача на момичето в ноща
Дали животът ми ще бъден празен без теб?
Дали отново ще повярвам в любовта?
Дали въобще ще вярвам в нещо отново?
Как се предполага,че трябва да живея
С тази болка в сърцето
Болката,от твоето предателство
Как се предполага,че трябва да живея
Въобще след всичко това?
Да живея...
А дали искам...
Дали ще мога???

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...