6.08.2006 г., 11:04

предателство

1.2K 0 1
Обеща да бъдеш винаги до мен
Да ме подкрепяш и да вярваш
Но всичко е било лъжа
Благородна според теб,може би,
Но лъжа
Защо ми помогна тогава?
Защо ме изкара от дупката?
Защо ме накара да вярвам в нещо,
Което никога не го е имало?
За да съм жива?
И за какво ми е този живот?
За да гледам как кошмара се повтаря,
Отново и отново?
Защо трябваше да бъдеш като него?
Сега отново съм тук,в дупката
Но този път ми се струва ,че е по-дълбока...
Тък,където самотата е моя сянка
И болката-моя сестра
Тук,където никой не чува
Плача на момичето в ноща
Дали животът ми ще бъден празен без теб?
Дали отново ще повярвам в любовта?
Дали въобще ще вярвам в нещо отново?
Как се предполага,че трябва да живея
С тази болка в сърцето
Болката,от твоето предателство
Как се предполага,че трябва да живея
Въобще след всичко това?
Да живея...
А дали искам...
Дали ще мога???

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...