Aug 6, 2006, 11:04 AM

предателство

  Poetry
1.2K 0 1
Обеща да бъдеш винаги до мен
Да ме подкрепяш и да вярваш
Но всичко е било лъжа
Благородна според теб,може би,
Но лъжа
Защо ми помогна тогава?
Защо ме изкара от дупката?
Защо ме накара да вярвам в нещо,
Което никога не го е имало?
За да съм жива?
И за какво ми е този живот?
За да гледам как кошмара се повтаря,
Отново и отново?
Защо трябваше да бъдеш като него?
Сега отново съм тук,в дупката
Но този път ми се струва ,че е по-дълбока...
Тък,където самотата е моя сянка
И болката-моя сестра
Тук,където никой не чува
Плача на момичето в ноща
Дали животът ми ще бъден празен без теб?
Дали отново ще повярвам в любовта?
Дали въобще ще вярвам в нещо отново?
Как се предполага,че трябва да живея
С тази болка в сърцето
Болката,от твоето предателство
Как се предполага,че трябва да живея
Въобще след всичко това?
Да живея...
А дали искам...
Дали ще мога???

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...