3 мая 2014 г., 02:04

Предателство

565 0 0

   Предателство

 

Очите я парят,

сълзите и се леят по бузите,

сърцето и няма да галят

със спокойствието на музите.

 

Пред портите на рая тя чака,

а дяволът я вика -

часовникът тик-така

и в своя сетен час тя ще го изрече.

 

Изборът е труден,

при дявола да отиде,

приятелството да предаде

и при любовта да иде.

 

Или любовта да остави,

да нарани себе си и него,

тъгата си да удави

в непробуден сън.

 

С всеки ден тя чезне във вечността,

частица по частица умира

и губи същността,

до приятелството да се намира.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...