May 3, 2014, 2:04 AM

Предателство

  Poetry » Love
568 0 0

   Предателство

 

Очите я парят,

сълзите и се леят по бузите,

сърцето и няма да галят

със спокойствието на музите.

 

Пред портите на рая тя чака,

а дяволът я вика -

часовникът тик-така

и в своя сетен час тя ще го изрече.

 

Изборът е труден,

при дявола да отиде,

приятелството да предаде

и при любовта да иде.

 

Или любовта да остави,

да нарани себе си и него,

тъгата си да удави

в непробуден сън.

 

С всеки ден тя чезне във вечността,

частица по частица умира

и губи същността,

до приятелството да се намира.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...