3.05.2014 г., 2:04

Предателство

567 0 0

   Предателство

 

Очите я парят,

сълзите и се леят по бузите,

сърцето и няма да галят

със спокойствието на музите.

 

Пред портите на рая тя чака,

а дяволът я вика -

часовникът тик-така

и в своя сетен час тя ще го изрече.

 

Изборът е труден,

при дявола да отиде,

приятелството да предаде

и при любовта да иде.

 

Или любовта да остави,

да нарани себе си и него,

тъгата си да удави

в непробуден сън.

 

С всеки ден тя чезне във вечността,

частица по частица умира

и губи същността,

до приятелството да се намира.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....