3.05.2014 г., 2:04

Предателство

566 0 0

   Предателство

 

Очите я парят,

сълзите и се леят по бузите,

сърцето и няма да галят

със спокойствието на музите.

 

Пред портите на рая тя чака,

а дяволът я вика -

часовникът тик-така

и в своя сетен час тя ще го изрече.

 

Изборът е труден,

при дявола да отиде,

приятелството да предаде

и при любовта да иде.

 

Или любовта да остави,

да нарани себе си и него,

тъгата си да удави

в непробуден сън.

 

С всеки ден тя чезне във вечността,

частица по частица умира

и губи същността,

до приятелството да се намира.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...