Тях никой ги не помни -
що за позор, Боже, е това?
И пред паметниците им
на заветни дати единствено
да скланяме глава.
Полагаме всякакви венци,
които знаем, че ще увехнат след дни.
Ще кажем по няколко думи,
с престорени сълзи,
от които няма да останат и следи.
Не сме като тях, Боже -
хора, които с радост живота
за родината си ще си дадат.
Няма и да бъдем, Боже -
в нас тече предателска кръв.
И ако можеха да видят
какво останало е след тях -
биха отново умрели,
биха се срамували,
биха плакали от яд,
и от гняв -
биха ни с камшици бичували,
биха ни с камъни пребили,
биха ни удушили с голи ръце,
че предали сме Майка ни
за шепа злато и недъгави коне.
© Нина Чалъкова Все права защищены