19.02.2023 г., 20:04  

Предателство

916 2 5

Тях никой ги не помни -

що за позор, Боже, е това?

И пред паметниците им

на заветни дати единствено

да скланяме глава.

 

Полагаме всякакви венци,

които знаем, че ще увехнат след дни.

Ще кажем по няколко думи,

с престорени сълзи,

от които няма да останат и следи.

 

Не сме като тях, Боже -

хора, които с радост живота

за родината си ще си дадат.

Няма и да бъдем, Боже -

в нас тече предателска кръв.

 

И ако можеха да видят

какво останало е след тях -

биха отново умрели,

биха се срамували,

биха плакали от яд,

 

и от гняв -

биха ни с камшици бичували,

биха ни с камъни пребили,

биха ни удушили с голи ръце,

че предали сме Майка ни

за шепа злато и недъгави коне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нерилия, много силно наистина. Личи си, че добре си възпитана - поздрави на вашите! Но то човек докато е млад е по-идеалистично и към бунт настроен. След това лека-полека нещата утихват ...така че дано не съжаляваш после, че си била твърде сериозна да речем Така че поздрав с една песен - https://youtu.be/aqsgyOhrRMY?t=54 (малко дълъг увод има)
  • Благодаря ти от сърце, Миночка!
    Душа не ми даваше мира докато не я написах...
  • Силен стих,Нина ! Благодаря ти , че си написала тази истина!
  • Благодаря ти!
  • Много силно!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...