2 апр. 2009 г., 18:38

Предчувствие

991 0 18

 

 

 

сънувах антракта

и южния вятър

от зимния двор

на мечти

зашити с надежди

недоизмислени

в доверие

в плач без звезди

 

рисунки безритмени

от спукани облаци

чертаят животи

и късни съдби

в ръцете на раната

дозабравила

след мен

колко малко боли

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Удоволствие е да те чета..
  • Мисля, че би се получила страхотна балада от този стих!
  • Удоволствие е, че те намерих. Рисуваш с думи
  • Животът ни променя, но дано не ни огрубява.
    Не можем да се връщаме към това, което сме били, но споменът за него може да ни напътства в повечето случаи правилно!
    "Не се живее само със спомени" - казват...
    Но не се живее и без!
    Миналото е нишката, която ни дава силите и майсторството да сътворим бъдещето си по нов начин и именно затова без минало няма бъдеще.
  • estaticfear (Любомир Парушев),

    Не споделям темата за такива уважения, още по-малко тази за пунктуацията, поради нагледния факт, че в коментара ти - преди "хаотично" запетаята е излишна. Но пък е хубаво, че се стараеш.


Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...