2.04.2009 г., 18:38 ч.
Предчувствие
сънувах антракта
и южния вятър
от зимния двор
на мечти
зашити с надежди
недоизмислени
в доверие
в плач без звезди
рисунки безритмени
от спукани облаци
чертаят животи
и късни съдби
в ръцете на раната
дозабравила
след мен
колко малко боли
© Геновева Христова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Удоволствие е да те чета..
-
Мисля, че би се получила страхотна балада от този стих!
-
Удоволствие е, че те намерих. Рисуваш с думи
-
Животът ни променя, но дано не ни огрубява.
Не можем да се връщаме към това, което сме били, но споменът за него може да ни напътства в повечето случаи правилно!
"Не се живее само със спомени" - казват...
Но не се живее и без!
Миналото е нишката, която ни дава силите и майсторството да сътворим бъдещето си по нов начин и именно затова без минало няма бъдеще. -
estaticfear (Любомир Парушев),
Не споделям темата за такива уважения, още по-малко тази за пунктуацията, поради нагледния факт, че в коментара ти - преди "хаотично" запетаята е излишна. Но пък е хубаво, че се стараеш.
-
Красота... НИКАКВА пунктуация. Това наистина подсилва, хаотично скупчените символи. Моите уважения.
-
Аплодисменти!!!
-
благодаря!
-
!!!
Боли...но не малко....
Поздрав и прегръдка!!! -
в антракта е лошо, но по-кофти е да си в миманса...
поздрави! -
!!!
Радвам се да те прочета -
!!!
Дали...? -
Драго ми беше да те прочета, Христова!
Привет! -
Добра вечер, Герда! С удоволствие, при това!
-
да...
-
...
Поздрав! -
удоволствие си, Гевс!*
не зачезвай пак, а? -
Боли...! Със сигурност боли...
!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
