2.04.2009 г., 18:38

Предчувствие

988 0 18

 

 

 

сънувах антракта

и южния вятър

от зимния двор

на мечти

зашити с надежди

недоизмислени

в доверие

в плач без звезди

 

рисунки безритмени

от спукани облаци

чертаят животи

и късни съдби

в ръцете на раната

дозабравила

след мен

колко малко боли

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Удоволствие е да те чета..
  • Мисля, че би се получила страхотна балада от този стих!
  • Удоволствие е, че те намерих. Рисуваш с думи
  • Животът ни променя, но дано не ни огрубява.
    Не можем да се връщаме към това, което сме били, но споменът за него може да ни напътства в повечето случаи правилно!
    "Не се живее само със спомени" - казват...
    Но не се живее и без!
    Миналото е нишката, която ни дава силите и майсторството да сътворим бъдещето си по нов начин и именно затова без минало няма бъдеще.
  • estaticfear (Любомир Парушев),

    Не споделям темата за такива уважения, още по-малко тази за пунктуацията, поради нагледния факт, че в коментара ти - преди "хаотично" запетаята е излишна. Но пък е хубаво, че се стараеш.


Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...