2 abr 2009, 18:38

Предчувствие

987 0 18

 

 

 

сънувах антракта

и южния вятър

от зимния двор

на мечти

зашити с надежди

недоизмислени

в доверие

в плач без звезди

 

рисунки безритмени

от спукани облаци

чертаят животи

и късни съдби

в ръцете на раната

дозабравила

след мен

колко малко боли

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Удоволствие е да те чета..
  • Мисля, че би се получила страхотна балада от този стих!
  • Удоволствие е, че те намерих. Рисуваш с думи
  • Животът ни променя, но дано не ни огрубява.
    Не можем да се връщаме към това, което сме били, но споменът за него може да ни напътства в повечето случаи правилно!
    "Не се живее само със спомени" - казват...
    Но не се живее и без!
    Миналото е нишката, която ни дава силите и майсторството да сътворим бъдещето си по нов начин и именно затова без минало няма бъдеще.
  • estaticfear (Любомир Парушев),

    Не споделям темата за такива уважения, още по-малко тази за пунктуацията, поради нагледния факт, че в коментара ти - преди "хаотично" запетаята е излишна. Но пък е хубаво, че се стараеш.


Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...