31 мар. 2019 г., 21:06

Предчувствие

1.2K 3 10

Днес във въздуха март е разпръснал

всички свои лазурни искри.

Сякаш старият Мерлин, възкръснал,

е магьосвал земята в зори.

И на целия свят обещал е

разточително - щедри мечти,

безпричинно и шарено щастие,

по реките е пуснал звезди.

И смаляват се всички проблеми,

а пък времето тръгва назад.

Нека всеки лазур да си вземе,

окрилен да отгледа звезда.

Любовта да блещука по клепките.

Днес е ден за добри чудеса.

Отворете вратата на клетката - 

време е за свобода.

По пътеката стара се връщам,

тя забравени възли плете.

Пролетта е и нова, и същата

както някога. Може би днес

ще се влюбя отново. Във теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мима Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...