Mar 31, 2019, 9:06 PM

Предчувствие

  Poetry
1.2K 3 10

Днес във въздуха март е разпръснал

всички свои лазурни искри.

Сякаш старият Мерлин, възкръснал,

е магьосвал земята в зори.

И на целия свят обещал е

разточително - щедри мечти,

безпричинно и шарено щастие,

по реките е пуснал звезди.

И смаляват се всички проблеми,

а пък времето тръгва назад.

Нека всеки лазур да си вземе,

окрилен да отгледа звезда.

Любовта да блещука по клепките.

Днес е ден за добри чудеса.

Отворете вратата на клетката - 

време е за свобода.

По пътеката стара се връщам,

тя забравени възли плете.

Пролетта е и нова, и същата

както някога. Може би днес

ще се влюбя отново. Във теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мима Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...