Предчувствие
Септември е.
Лятото лежерно ляга
в скута на любовната палитра...
Една сезонна меланхолия,
която ще осмисли
буйните цъфтежи на зеленото,
узряло в сочно лято...
Небето ще загуби птиците,
които завещаха тишината.
Къде отидоха усмивките
и погледите влюбени в гнездата
на душите ни?
Утихна глъчната искра на любовта...
И капят соковете сладки,
но нещо ми горчи в душата,
заслушана в есенното ноктюрно
на звездите и луната...
Дано, когато зимата си спомни,
че властта й вече е отживелица,
забрави спомените мрачни...
И любовта в зелено да запее!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
