Ranrozar (Стойчо Станев)
639 19303
5.09.2020 г., 6:45 ч.

Предчувствие 

  Поезия » Любовна, Пейзажна
594 5 17

Септември е.

Лятото лежерно ляга

в скута на любовната палитра...

Една сезонна меланхолия,

която ще осмисли

буйните цъфтежи на зеленото, 

узряло в сочно лято...

Небето ще загуби птиците, 

които завещаха тишината. 

Къде отидоха усмивките 

и погледите влюбени в гнездата 

на душите ни?

Утихна глъчната искра на любовта...

И капят соковете сладки,

но нещо ми горчи в душата, 

заслушана в есенното ноктюрно 

на звездите и луната...

Дано, когато зимата си спомни,

че властта й вече е отживелица, 

забрави спомените мрачни...

И любовта в зелено да  запее!

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Жени!
  • Благодаря за пожеланията и поздравите, Латинка-Златна!
    Честит празник за теб и близките ти хора!
    Жени,празниците на душата са свежите мисли, които са в унисон със заобикалящата ни среда!
    Благодаря за хубавите думи!
    Приеми моите поздрави и усмихнат ден!
    Да живее България!
  • Септември е обещание. Стремежът към юг.
    Път към разлистена пролет. Намек за зима.
    Сянка от крилете на щъркелът в полет...
    ....
    Много хубав стих, Стойчо!
  • Благодаря за коментара и оценката, Георги!
    Благодаря за пожеланията и поздравите от далеч,един сънуван свят на мама
  • "И любовта в зелено да запее!"
    Зеленият цвят е символ на растежа, на пролетта и на обновлението.
    Честит празник, Стойчо!
  • Кръговрат.
    Поздравявам те.
  • Благодаря за обобщението, Мариана!😍
  • Благодаря за коментара и оценката, Гавраил!
    Мисля, че преживените сезони от теб и мен свирят в един изживян диапазон!
  • Тази неизбежност,която така или иначе се прекланя пред надеждата.Това усетих в стиха ти.Поздравление от мен!
  • Благодаря, Пепи!
    Движим все още напред-назад, в унисон със заобикалящата ни среда...
  • Вървим... Щом все още с надежда сезоните броим!
    Поздравления!
  • Благодаря ви!Ирина, пак показваш чувствата си от един различен ракурс...
    на чувствата!
    Деа,не знам по-непредсказуема душа от женската!Усещам, че без нишката на Ариадна, не бих излязал от Лабиринта на Минотавъра към живота и любовта!
    Деница, иначе поощряваш другите, а ти самата си Черния лебед в езерото, а може би си Одета?!
    Младен, толкова емоционално сме свързани с теб,че смело, без претенции мога да заявя, че сме поетични братя!
    Ивита,стремя се да бъда обективен, но никога не пренебрегвам таланта, който показа за краткото време, откакто си в сайта!
    Приемете моите поздрави и усмихнат ден!
  • Прекрасно усещане за преходност, Стойчо...Винаги ще има пролети...Неизбежно е. Браво!
  • Наистина влизането в есента е съпроводено с предчувствие за пролетта, а зимата е демаркационната линия между тези две диалектически противоположности. Пълнокръвен стих синтезиращ в едно цяло нагарчащия вкус на есента и зеленото усещане за пролетта. Поздравление, Стойчо!
  • Ще!
  • Красиво и тъжно, но финалът е глътка надежда.
  • Преплел си сезоните на сърцето със земните. И двете не зависят от нас, но едните са много непоследователни
    Хареса ми!
Предложения
: ??:??