Предчувствие
Септември е.
Лятото лежерно ляга
в скута на любовната палитра...
Една сезонна меланхолия,
която ще осмисли
буйните цъфтежи на зеленото,
узряло в сочно лято...
Небето ще загуби птиците,
които завещаха тишината.
Къде отидоха усмивките
и погледите влюбени в гнездата
на душите ни?
Утихна глъчната искра на любовта...
И капят соковете сладки,
но нещо ми горчи в душата,
заслушана в есенното ноктюрно
на звездите и луната...
Дано, когато зимата си спомни,
че властта й вече е отживелица,
забрави спомените мрачни...
И любовта в зелено да запее!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
