Сякаш думите свършиха.
Сякаш всичко е казано.
Помъдряха докрай небесата.
Но без звук и следа,
тайно, незабелязано,
път отново чертае съдбата.
А началото бликва
в синевата разтворено.
Сред цветята на юни запява.
И отключва прозорец,
за сърцето отворен!...
В него залезът тихо изтлява.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены