8 сент. 2015 г., 19:36

Предчувствие за есен...

637 0 1

 

Предчувствие за есен...

 

Щом Слънцето на дъжд прежуря

и Есента в горите кани-

извива вятър с дъх на буря

подгонил облачни кервани...

 

Красиво е, великолепно,

молитви шепна полугласно,

че тъжно е, че мимолетно

е- всичко в Есента прекрасно!...

 

Макар да е далеко още,

в мъгла оттатък хоризонта,

тя жегата разрежда нощем

и за илюзии напомня...

 

А някак тъжно и щурците

се вписват в образа комплексен

на есента, и във тревите

все стържат със инстинкт рефлексен.

 

И спомних си за други есени

отминали със листопада,

и те преминаха понесени

край мен във тъжна кавалкада.

 

Да, зная, Времето не може

щом минало е- да се върне,

сезоните си да отложи,

посоката си да обърне!...

 

... Едно момиче ми подава

букетче свежи хризантеми

и в есенна самозабрава

потъвам в шеметно безвремие...

 

А то във есента лудува,

увлякло вятърът в страстта си...

А облакът го изревнува

и с дъжд внезапен го накваси...

 

... Но буря в залеза проблясва

с далечна мълния безмълвна

в мъгла и Слънцето угасва-

картината да бъде пълна...

 

Коста Качев,

08.09.2015.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Многопластов стих!
    В последните два куплета усетих есента и като сезон в човешкия живот.
    Може би затова винаги носи тъга...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...