Sep 8, 2015, 7:36 PM

Предчувствие за есен...

642 0 1

 

Предчувствие за есен...

 

Щом Слънцето на дъжд прежуря

и Есента в горите кани-

извива вятър с дъх на буря

подгонил облачни кервани...

 

Красиво е, великолепно,

молитви шепна полугласно,

че тъжно е, че мимолетно

е- всичко в Есента прекрасно!...

 

Макар да е далеко още,

в мъгла оттатък хоризонта,

тя жегата разрежда нощем

и за илюзии напомня...

 

А някак тъжно и щурците

се вписват в образа комплексен

на есента, и във тревите

все стържат със инстинкт рефлексен.

 

И спомних си за други есени

отминали със листопада,

и те преминаха понесени

край мен във тъжна кавалкада.

 

Да, зная, Времето не може

щом минало е- да се върне,

сезоните си да отложи,

посоката си да обърне!...

 

... Едно момиче ми подава

букетче свежи хризантеми

и в есенна самозабрава

потъвам в шеметно безвремие...

 

А то във есента лудува,

увлякло вятърът в страстта си...

А облакът го изревнува

и с дъжд внезапен го накваси...

 

... Но буря в залеза проблясва

с далечна мълния безмълвна

в мъгла и Слънцето угасва-

картината да бъде пълна...

 

Коста Качев,

08.09.2015.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Многопластов стих!
    В последните два куплета усетих есента и като сезон в човешкия живот.
    Може би затова винаги носи тъга...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...