Предчувствие за есен...

Щом Слънцето на дъжд прежуря

и Есента в горите кани-

извива вятър с дъх на буря

подгонил облачни кервани...

Красиво е, великолепно,

молитви шепна полугласно,

че тъжно е, че мимолетно

е- всичко в Есента прекрасно!...

Макар да е далеко още,

в мъгла оттатък хоризонта,

тя жегата разрежда нощем

и за илюзии напомня...

А някак тъжно и щурците

се вписват в образа комплексен

на есента, и във тревите

все стържат със инстинкт рефлексен.

И спомних си за други есени

отминали със листопада,

и те преминаха понесени

край мен във тъжна кавалкада.

Да, зная, Времето не може

щом минало е- да се върне,

сезоните си да отложи,

посоката си да обърне!...

... Едно момиче ми подава

букетче свежи хризантеми

и в есенна самозабрава

потъвам в шеметно безвремие...

А то във есента лудува,

увлякло вятърът в страстта си...

А облакът го изревнува

и с дъжд внезапен го накваси...

... Но буря в залеза проблясва

с далечна мълния безмълвна

в мъгла и Слънцето угасва-

картината да бъде пълна...

Коста Качев,

08.09.2015.