Отрязвайки косите ù на слънцето,
героите се смееха прегракнало,
септември припълзя и змиеустно
облиза послевкуса на пожарите.
Измисли си и тайната закуска,
защото страшно мразеше вечерите,
когато ветровете запрепускат
по ледните крила на закъснелите.
И търсеше сърцето си във нивите
с ръцете на поредния удавник,
но ставаше безщурчово и тихо,
като сбогуване с последния приятел. ...