17 июн. 2009 г., 20:26

Предел / Последно сбогом/

767 0 13

Към душата на татко

 

Смъртта не е раздяла,

а предел,

след който има още

без да знаем...

Не си отиде.

Господ те е взел

при Себе Си

и ти ще Го познаеш.

 

Не ни мисли!

Ще дойдем някой ден.

Отново ще сме заедно.

Навеки.

Не лек живот ти беше отреден,

ала оттук нататък ще е леко.

 

А ние ще те помним

със любов

и образът ти в нас ще бъде светъл.

 

Сега си там,

където Господ Бог

ще ти дари,

каквото

е предрекъл!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поклон!!! ... за родителите думите никога не стигат ...
  • Много благодаря, Криси! Всяка добра дума сега ми е като глъдка жива вода.
  • Поклон!...Руми, прегръщам те! Знам, че нищо не може да те утеши...времето, мила, времето...не лекува, но притъпява остротата на болката...Приятелско рамо!
  • Сълзите са благодат, когато човек умее да си поплаче. На мен дори това ми беше трудно. Трябваше да се държа пред децата си и пред мама... Но само Бог знае колко ми е тежко!
  • Благодаря, че прочетохте този стих-сбогуване! Желая на всички най-вече здраве!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...