Към душата на татко
Смъртта не е раздяла,
а предел,
след който има още
без да знаем...
Не си отиде.
Господ те е взел
при Себе Си
и ти ще Го познаеш.
Не ни мисли!
Ще дойдем някой ден.
Отново ще сме заедно.
Навеки.
Не лек живот ти беше отреден,
ала оттук нататък ще е леко.
А ние ще те помним
със любов
и образът ти в нас ще бъде светъл.
Сега си там,
където Господ Бог
ще ти дари,
каквото
е предрекъл!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
