20 июн. 2022 г., 18:24

Преден фронт

467 3 3

Дочитам вчерашните новини,

а днешните не смея да разлистя.

Все още се кодират в позивни,

набират скорост в смъртоносна писта.

 

Ръмжат болиди, гумите свистят,

блуждаят гаснещи на хоризонта,

броят секунди да презаредят,

догонват излетелите по фронта.

 

По вените пълзи адреналин,

предишни пътища не се повтарят.

Усетилият се неуязвим

превърта резултата и прегаря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвате ме, момичета, защото надниквате и в неизказаното наглас. 🏎
  • Толкова е безперспективно всичко, че се улавям, как вече притръпвам, защото иначе бушоните ми ще гръмнат. Поздравления за стиха!
  • В твоите стихове има винаги философски поглед към живота, Светличка. Мъдростта не е афиширана, но се прокрадва зад редовете и ни убеждава, че авторът има трезва преценка за случващото се и знае как и кога да потърси верните пътища към личната си сбъднатост. Поздравявам те, миличка!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...