20.06.2022 г., 18:24

Преден фронт

465 3 3

Дочитам вчерашните новини,

а днешните не смея да разлистя.

Все още се кодират в позивни,

набират скорост в смъртоносна писта.

 

Ръмжат болиди, гумите свистят,

блуждаят гаснещи на хоризонта,

броят секунди да презаредят,

догонват излетелите по фронта.

 

По вените пълзи адреналин,

предишни пътища не се повтарят.

Усетилият се неуязвим

превърта резултата и прегаря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвате ме, момичета, защото надниквате и в неизказаното наглас. 🏎
  • Толкова е безперспективно всичко, че се улавям, как вече притръпвам, защото иначе бушоните ми ще гръмнат. Поздравления за стиха!
  • В твоите стихове има винаги философски поглед към живота, Светличка. Мъдростта не е афиширана, но се прокрадва зад редовете и ни убеждава, че авторът има трезва преценка за случващото се и знае как и кога да потърси верните пътища към личната си сбъднатост. Поздравявам те, миличка!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...