24 нояб. 2010 г., 14:03

Преди

694 0 7


Преди да дойдеш при мен завинаги

и да получиш

устните ми и душата ми,

преди да скъсаш станиола на мечтите ми

и да ги превърнеш

в ежедневие,

преди да изтръгнеш облаците от ръцете ми

и да ме поставиш здраво на пода,

преди да ме направиш толкова щастлива,

колкото ти би искал да бъда,

преди „ти” да станеш „аз”

и „аз” да стана „ти”,

моля те,

заличи от сънищата ми

страната на птиците.

Тогава само

ще можеш да дойдеш при мен

завинаги.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А казвала ли съм ти, че твоите коментари са от най-чаканите?
    Е, по-чакани са стиховете ти
  • Жертвата е голяма... май.
    Дали си струва? Дано!
    Казвал ли съм ти, че пишеш много хубаво?
  • Матьо, Магде, Лили, Руми, Нина, Ивон и Митко - благодаря, че се спряхте тук и коментирахте. Желая ви усмихнат ден
  • Хубав стих!!!
  • Хареса ми!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...