24.11.2010 г., 14:03

Преди

692 0 7


Преди да дойдеш при мен завинаги

и да получиш

устните ми и душата ми,

преди да скъсаш станиола на мечтите ми

и да ги превърнеш

в ежедневие,

преди да изтръгнеш облаците от ръцете ми

и да ме поставиш здраво на пода,

преди да ме направиш толкова щастлива,

колкото ти би искал да бъда,

преди „ти” да станеш „аз”

и „аз” да стана „ти”,

моля те,

заличи от сънищата ми

страната на птиците.

Тогава само

ще можеш да дойдеш при мен

завинаги.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А казвала ли съм ти, че твоите коментари са от най-чаканите?
    Е, по-чакани са стиховете ти
  • Жертвата е голяма... май.
    Дали си струва? Дано!
    Казвал ли съм ти, че пишеш много хубаво?
  • Матьо, Магде, Лили, Руми, Нина, Ивон и Митко - благодаря, че се спряхте тук и коментирахте. Желая ви усмихнат ден
  • Хубав стих!!!
  • Хареса ми!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...