Преди да те загубя
И този път страхът ми проговори,
а знаех, че не трябва да го слушам,
врата към тихата ми ревност се отвори,
като хомот, притискащ мойта гуша.
И пак се блъскам в твоите неща,
обсебен, ако утре ме напуснеш,
какво ще правя, как ще издържа,
дали светът ще се превърне в пустош.
Под сенките на тъжния ми поглед
намирам начин, ако ти изневеря,
навярно любовта ще си отиде,
но аз ще бъда силен след това.
ps. С любовта идват и съмненията.
Любовта носи и сълзи.
Блажени са тези, които я опознаят до края и я запазят чиста.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниел Стоянов Все права защищены
