20 сент. 2025 г., 07:41

Преди изгрев

229 0 0

В безтегловността ми синя на прибоя
Очите пълнят се с лелееща се скръб
Трепереща душата, изправя си завоя
Мъчителните спомени превиват ми гърбът.

 

Старите снимки, позната балада.
В душата останали дълбоки дерюги.
Търся ли, бягам ли все е награда.
Сълзите избистрят сгрешени задруги.

 

Страх от Бога имам по рождение 
Знанието за живота не получих наготово 
Затвора бил за изправяне на криво поведение 
Излязох и вървя напред към времето си ново.

 

Мъка, жал, болка, тихо чакане за бъднините.
Прощавам вечер на обичния случаен враг
През нощта изкачвам бавно планините 
Сутринта ще да живея в любовта си пак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Krasimir Jekov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...