Sep 20, 2025, 7:41 AM

Преди изгрев

  Poetry » Love
230 0 0

В безтегловността ми синя на прибоя
Очите пълнят се с лелееща се скръб
Трепереща душата, изправя си завоя
Мъчителните спомени превиват ми гърбът.

 

Старите снимки, позната балада.
В душата останали дълбоки дерюги.
Търся ли, бягам ли все е награда.
Сълзите избистрят сгрешени задруги.

 

Страх от Бога имам по рождение 
Знанието за живота не получих наготово 
Затвора бил за изправяне на криво поведение 
Излязох и вървя напред към времето си ново.

 

Мъка, жал, болка, тихо чакане за бъднините.
Прощавам вечер на обичния случаен враг
През нощта изкачвам бавно планините 
Сутринта ще да живея в любовта си пак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Krasimir Jekov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...