Преди изгрев

В безтегловността ми синя на прибоя
Очите пълнят се с лелееща се скръб
Трепереща душата, изправя си завоя
Мъчителните спомени превиват ми гърбът.

Старите снимки, позната балада.
В душата останали дълбоки дерюги.
Търся ли, бягам ли все е награда.
Сълзите избистрят сгрешени задруги.

Страх от Бога имам по рождение 
Знанието за живота не получих наготово 
Затвора бил за изправяне на криво поведение 
Излязох и вървя напред към времето си ново.

Мъка, жал, болка, тихо чакане за бъднините.
Прощавам вечер на обичния случаен враг
През нощта изкачвам бавно планините 
Сутринта ще да живея в любовта си пак.