10 апр. 2019 г., 18:07

Преди последното броене

3.2K 17 30

 

Дали за край или начало,

като съдба или завет,

или пък криво огледало

на колебания безчет…

 

Как всичко мина покрай мене,

да се забързам не успях!

Преди последното броене

застанах на ръба и спрях!

 

Не исках много, исках всичко

във този ненаситен свят!

И вярваща и еретичка

във мене заедно вървят!

 

От светлата страна да бъда,

или от тъмната страна,

да мога честно да отсъдя

и никого да не виня!

 

Но вече все по-трудно става

ако погледна отстрани,

когато трябва да решавам

да избера от две злини.

 

И нека някой друг пресмята

в какво успях, в какво не съм,

а засега съм на Земята,

но винаги летя насън!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...