3 июн. 2014 г., 21:10
Преди прераждането на душите
Заслушан във растенето на гъбите,
възсядаш неусетно знака Омега.
Подковата му служи и за бесене
или е порта на превала на живота ти.
Разбираш - течен огън лее словото.
Не може да го гълташ през устата.
Избълвай го навън, за да се стоплиш
и с него да запалиш тишината...
Вулканите нима не правят същото -
обърнато небе е под краката ти,
звездите са разхвърляните кратери,
в обратно време гробът е утробата.
Мечтите са дъна на пропасти,
които зеят горе над главите.
Молитвите - предсмъртните стенания
преди прераждането на душите!
© Младен Мисана Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря ти, Санвали!
За мен тези твои думи означават много.
Трогнат съм от вниманието ти.
Вдъхновен ден, ти желая! -
От всеки ред струи философия...
Прекрасен стих, Младен! -
Благодаря, Дочка! Няколко твои редове - поетичен автограф - но какъв!
Възхитен и трогнат съм. Няма да изреждам имена /по понятни причини/, но в този сайт, ти си един от творците, които най-силно ме впечатлиха /още първоначално/.
Сърдечен поздрав!
Твой: Младен Мисана -
Обратното броене...Разстояние,
което всеки изминава гърбом.
И раните,и болката забравили
На прага на живота.Чисти.Голи.
Май,подпали и моята тишина,Мисане
-
Благодаря ти, Красимире, че прочета и одобри текста ми! Трогнат съм и ти желая здраве и нови силни стихотворения!
Мерси, Ивон! Трогнат съм, че хареса стихотворението. А за обърнатите вселени си права. И на мен понякога ми се иска тих дъждец и идилична обстановка. Но иди го обясни това на китайците и индийците. Обръщат непрекъснато "вселени" с краката нагоре и числеността на земните жители расте - заплашва до 2030г. да стигне 9 милиарда души. /това беше само една плоска шега и те моля не се обиждай/.
Сърдечен поздрав, Ивон! И трайно вдъхновение ти желая!
Изключително находчиво включване, Анна! Винаги си ме възхищавала с нетривиалното си виждане по редица въпроси /видно от коментарите ти/, както впрочем и сега.
Благодаря ти, че прочете и коментира! Лека вечер от мен и нови нетривиални хрумвания! -
И ти ме вдъхнови с това изящно и силно въздействащо стихотворение, за да напиша нещо и като "виновница", ще се наложи да си понесеш последствието, т.е. да преглътнеш факта, че ще ти бъде посветено.
Що се касае до предложението ти, то го намирам за много интересно.
Трябва ми известно време да помисля, защото имам известна психологическа обвързаност със стария вариант.
Но ти благодаря най-сърдечно, Елица, че предлагаш един наистина качествен и естетически приемлив вариант на редакция. -
Щом ме цитираш, Мисана, предлагам още един вариант:
Знай, течен огън е! Това е словото.
Така се запазва ударната сила на твоя израз и се избягва цезурата.
И една моя импровизация - като емоционален отклик на стиха ти:
***
И както гъбите след дъжд растат,
в галоп препускат нашите години.
Ще стигне всеки своя кръстопът,
след който вече няма да го има.
Затуй сега със всички сетива,
които Боговете са ми дали,
аз преоткривам в себе си света -
единствено така се чувствам цяла...
А после Тайната на битието
във нещо друго ще ме прероди:
или в една звездичка на небето,
или във нечий недописан стих.
Светъл път пред теб, Поете!
И все така вдъхновявай... -
Taboo, става нещо странно! Обикновено мъжете предпочитат неравностите /поне у жените/. Два заоблени хълма - като воденични камъни. Един трети - по-дискретен, носещ името на римска богиня и т.н. А ти, ако я караш така, ще остана с убеждението, че би предпочитал и гладките жени...
Но, ако бъдем сериозни, то няма никаква аритмия. Елица обясни вече това. Съществува единствено твоето възприятие за аритмия. Но то е субективно. Но за твое успокоение заменяй мислено спорния ред с:
"Разбираш, че е течен огън словото" /препоръка на Елица/
и ще бъдеш в мир със себе си и с останалия свят. -
Поздравления, Мисана! Развихрена философска гледна точка, свързана с душевно състояние и дълбочина на мисълта. На мен лично ми идват малко повечко тези обърнати вселени с краката нагоре, предпочитам по-скромните казуси - малко дъждец, малко тъга...
-
С интерес препрочитах, за да "обследвам" този преобърнат свят!
Струваше си, защото намерих много неща за себе си в него!
Това е Твоята поезия и аз ти благодаря за споделянето! -
Благодаря за компетентната намеса, Елица! Ти всъщност изчерпа окончателно /с двукратно пояснение/ темата "Taboo". На него не отговорих по една единствена причина. Че е в състояние да "оближе" и най-бялото, толкова на брой пъти, колкото му е необходимо, за да му се струва, че то ще почернее.
Мерси, Миночка, за тези затрогващи думи! Оставам твой морален длъжник.
Благодаря ти, Вики! Накара ме да изпитам ясно усещането, че между нас съществува творческа кохерентност.
И на трите ви, скъпи дами, благодаря, че посетихте един отшелник, който живее в пещерата на Платон. Нуждая се от вашата прекрасна поезия, като читател и затова ви моля никога да не спирате да пишете, а за вдъхновението ви ще се моля от дъното на душата си!
Искрено ваш: Мисана -
Цезурата ли е черното, Мравчо?
-
Хареса ми. Разпознах тук собствената си житейска философия.
-
Събрал си целия космос в това стихотворение,дори като се замисля,се отива много ,много надалече,сякаш вселената се разтяга в съзнанието до безкрай!Поздравявам те!
-
Да, Мисана, затова съм казала "усещане за слаба аритмия", а не "нарушен ритъм". И защо не го каза на Мравчо, а на мен?
Извинявай за грешката, редактирах. -
Благодаря, Елица!
Тази цезура е факт. Но тази, както я наричаш ти, "лека аритмия", не е съществена слабост, поне в моите очи и по тази причина съм я оставил. Особено държа на израза "течен огън" /при теб е станала печатна грешка - "вечен огън"/, защото само "огън" не е достатъчно. Словото има и флуидно свойство, и огненост. По тази именно причина то /в стихотворението/ е наречено - "течен отън". А какво е лавата? Нима и тя не е течен огън?! -
Във връзка със забележката на Мравчо, уточнявам:
в стиха
"разбираш, течен огън - това е словото" ритмичната стъпка не е сменена, тя е ямб, както в цялата творба. Но е допусната цезура и това създава усещането за слаба аритмия. -
Благодаря, че посети и прочете стиха ми, Таboo!
Здраве и успехи за теб! -
Мерси, Елена! Радвам се, че ти хареса този стих.
Благодаря, Илко! Трогнат съм, че стойностен поет като теб, написал удивително силни стихотворения, одобрява този мой текст.
Мерси, Рада! Трогнат съм, че прочете "Преди прераждането на душите".
И на трима ви желая много здраве и нови поетични инвенции!
Ваш: Мисана -
Мечтите са дъна на пропасти, сигурно си прав ! Хареса ми !
-
Бллагодаря ти, Елица, за тези хубави и много силни думи. Дано ги заслужавам поне 10 процента. Понякога дори и на мен ми се случва да напиша успешно стихотворение, макар, че ти винаги си откривала нещо, за което да ме похвалиш, даже и при "провалите" ми.
Мерси, Из! Бих се радвал, ако наистина си права и ми се случило да кажа нещо уникално /този път/. Трогнат съм силно от подкрепата ти.
И на двете ви, приятелки мои, желая да съхраните тези невероятни творчески способности, благодарение, на които поезията на всяка една от вас ми доставя висше психическо удовлетворение. А според нечии дефиниции, щастието бива асоциирано именно с висшето психическо удовлетворение. Така, че признавам: щастлив съм, че съм жив и мога да чета превъзходната ви поезия!
Искрено ваш: Мисана -
Ето пък това можеш да го кажеш само ти... =Заслушан във растенето на гъбите,
възсядаш неусетно знака Омега." Направо е уникално това, Мисана! Поздрав! -
С проникновен поглед - към невидимата същност на нещата:
словото е течен огън, с който можеш да запалиш тишината;
вулканите - обърнато небе под нас;
звездите - кратери;
гробът е утроба...
Въображение с космически размери. И мащабно Перо!
Поздравявам! -
Благодаря и на трима ви: Фабер, Ангел /аар/, Ангел /purko59/, че зачетохте стиха ми. Трогнат съм и ви благодаря най-сърдечно.
Желая ви здраве и творчески успехи! : Мисана -
Наистина е философско.
Поздрави! -
Мисля, че е добро това стихотворение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Аз отново настоявам да си в в Откровения и в другия сайт, където съм и аз. Имам нужда от поезията ти и от приятеля в твое лице. Дано и ти имаш същота нужда от мен. Трябва да превъзмогваме несгодите и да отстояваме позиции, не заради нас самите, а заради Поезията, която обичаме. Предполагам, че си информирана вече за резултатите от Славейковия конкурс и справедлия отзвук, който се получи като реакция. Такава поезия ли искаме да бъде награждавана? Такива ли трябва да бъдат хората, които са оторизирани да награждават? Именно за това трябва да обединим усилията си и да спрем покушението, което се извършва над Естетиката в тази страна.
Твой: Младен