3 июн. 2014 г., 21:10  

Преди прераждането на душите

1.5K 2 27

Заслушан във растенето на гъбите,
възсядаш неусетно знака Омега.
Подковата му служи и за бесене
или е порта на превала на живота ти.
Разбираш - течен огън лее словото.
Не може да го гълташ през устата.
Избълвай го навън, за да се стоплиш
и с него да запалиш тишината...
Вулканите нима не правят същото -
обърнато небе е под краката ти,
звездите са разхвърляните кратери,
в обратно време гробът е утробата.
Мечтите са дъна на пропасти,
които зеят горе над главите.
Молитвите - предсмъртните стенания
преди прераждането на душите!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Райна! Коментарите бяха много повече, но някои си ги изтриха.
    Аз отново настоявам да си в в Откровения и в другия сайт, където съм и аз. Имам нужда от поезията ти и от приятеля в твое лице. Дано и ти имаш същота нужда от мен. Трябва да превъзмогваме несгодите и да отстояваме позиции, не заради нас самите, а заради Поезията, която обичаме. Предполагам, че си информирана вече за резултатите от Славейковия конкурс и справедлия отзвук, който се получи като реакция. Такава поезия ли искаме да бъде награждавана? Такива ли трябва да бъдат хората, които са оторизирани да награждават? Именно за това трябва да обединим усилията си и да спрем покушението, което се извършва над Естетиката в тази страна.

    Твой: Младен
  • Благодаря ти, Санвали!
    За мен тези твои думи означават много.
    Трогнат съм от вниманието ти.

    Вдъхновен ден, ти желая!
  • От всеки ред струи философия...

    Прекрасен стих, Младен!
  • Благодаря, Дочка! Няколко твои редове - поетичен автограф - но какъв!
    Възхитен и трогнат съм. Няма да изреждам имена /по понятни причини/, но в този сайт, ти си един от творците, които най-силно ме впечатлиха /още първоначално/.

    Сърдечен поздрав!

    Твой: Младен Мисана
  • Обратното броене...Разстояние,
    което всеки изминава гърбом.
    И раните,и болката забравили
    На прага на живота.Чисти.Голи.

    Май,подпали и моята тишина,Мисане

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...