7 июл. 2007 г., 14:56

Преди раздяла

1.8K 0 13

Не тръгвай още! Чуваш ли дъжда -
припомня за вълнения предишни.
Не казвай нищо! Ще мълчим сега,
днес всичките ни думи са излишни.


Прегръщай нежно! За последен път,
опиянявай с пламенно  дихание.
И приюти ме! Мощната ти гръд,
поражда пак нестихващо желание. 


Не си отивай - вън дъждът вали,
и мрак е вече... толкова е късно.
Не искам много. Просто ме гали,
целувай ме, а после ще те пусна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...