Не тръгвай още! Чуваш ли дъжда -
припомня за вълнения предишни.
Не казвай нищо! Ще мълчим сега,
днес всичките ни думи са излишни.
Прегръщай нежно! За последен път,
опиянявай с пламенно дихание.
И приюти ме! Мощната ти гръд,
поражда пак нестихващо желание.
Не си отивай - вън дъждът вали,
и мрак е вече... толкова е късно.
Не искам много. Просто ме гали,
целувай ме, а после ще те пусна.
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
