8 февр. 2008 г., 15:02

Преди тръгване

1K 0 8


Не! Не исках да си тръгвам...
и все пак ще го направя...
Тихо мислите си сгъвам,
до мечтите ги поставям.


Слагам истините в джоба,
а желанията - в тъжно пликче.
Сълзите са мои рожби -
и от тях ще те изчистя.


Ще си тръгна с всички чувства
и усмивки премълчани,
точно днес не са ти нужни,
а и с теб не ще останат.


Спомените - те са мои...
и надеждите за цветна зима -
ще поплачат, ще ми се примолят
и със мен ще си отидат...


Мисля, че приготвих всичко,
няма да се застоявам...
Тръгвам си оттук пречиста,
но сърцето ми къде се дяна?!


Мисля, че се лута още
из притихналите стаи,
търси закъсняла прошка
и те моли да остане...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно е!!! Браво...сърцето, завито в коприна...остана самичко...изстива...
  • Честит Рожден ден, Марияна! Желая ти много здраве, щастие и една вълшебна любов, която да те кара да летиш, да мечтаеш и да твориш! Поздрави!!!
  • !!!
    Нямам думи!
    Прекрасен трогателен стих!
    Поздравления, Марияна!
  • Хареса ми! Интересно е! Но трябва да се пипне тук-там, защото натежава на ритъма. Има хубави внушения! Поздрави!
  • Трогна ме!Прекрасен и много тъжен стих!Прегръщам те!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...