Feb 8, 2008, 3:02 PM

Преди тръгване

  Poetry » Love
1K 0 8


Не! Не исках да си тръгвам...
и все пак ще го направя...
Тихо мислите си сгъвам,
до мечтите ги поставям.


Слагам истините в джоба,
а желанията - в тъжно пликче.
Сълзите са мои рожби -
и от тях ще те изчистя.


Ще си тръгна с всички чувства
и усмивки премълчани,
точно днес не са ти нужни,
а и с теб не ще останат.


Спомените - те са мои...
и надеждите за цветна зима -
ще поплачат, ще ми се примолят
и със мен ще си отидат...


Мисля, че приготвих всичко,
няма да се застоявам...
Тръгвам си оттук пречиста,
но сърцето ми къде се дяна?!


Мисля, че се лута още
из притихналите стаи,
търси закъсняла прошка
и те моли да остане...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно е!!! Браво...сърцето, завито в коприна...остана самичко...изстива...
  • Честит Рожден ден, Марияна! Желая ти много здраве, щастие и една вълшебна любов, която да те кара да летиш, да мечтаеш и да твориш! Поздрави!!!
  • !!!
    Нямам думи!
    Прекрасен трогателен стих!
    Поздравления, Марияна!
  • Хареса ми! Интересно е! Но трябва да се пипне тук-там, защото натежава на ритъма. Има хубави внушения! Поздрави!
  • Трогна ме!Прекрасен и много тъжен стих!Прегръщам те!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...