8.02.2008 г., 15:02

Преди тръгване

1K 0 8


Не! Не исках да си тръгвам...
и все пак ще го направя...
Тихо мислите си сгъвам,
до мечтите ги поставям.


Слагам истините в джоба,
а желанията - в тъжно пликче.
Сълзите са мои рожби -
и от тях ще те изчистя.


Ще си тръгна с всички чувства
и усмивки премълчани,
точно днес не са ти нужни,
а и с теб не ще останат.


Спомените - те са мои...
и надеждите за цветна зима -
ще поплачат, ще ми се примолят
и със мен ще си отидат...


Мисля, че приготвих всичко,
няма да се застоявам...
Тръгвам си оттук пречиста,
но сърцето ми къде се дяна?!


Мисля, че се лута още
из притихналите стаи,
търси закъсняла прошка
и те моли да остане...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е!!! Браво...сърцето, завито в коприна...остана самичко...изстива...
  • Честит Рожден ден, Марияна! Желая ти много здраве, щастие и една вълшебна любов, която да те кара да летиш, да мечтаеш и да твориш! Поздрави!!!
  • !!!
    Нямам думи!
    Прекрасен трогателен стих!
    Поздравления, Марияна!
  • Хареса ми! Интересно е! Но трябва да се пипне тук-там, защото натежава на ритъма. Има хубави внушения! Поздрави!
  • Трогна ме!Прекрасен и много тъжен стих!Прегръщам те!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...