Не! Не исках да си тръгвам...
и все пак ще го направя...
Тихо мислите си сгъвам,
до мечтите ги поставям.
Слагам истините в джоба,
а желанията - в тъжно пликче.
Сълзите са мои рожби -
и от тях ще те изчистя.
Ще си тръгна с всички чувства
и усмивки премълчани,
точно днес не са ти нужни,
а и с теб не ще останат.
Спомените - те са мои...
и надеждите за цветна зима -
ще поплачат, ще ми се примолят
и със мен ще си отидат...
Мисля, че приготвих всичко,
няма да се застоявам...
Тръгвам си оттук пречиста,
но сърцето ми къде се дяна?!
Мисля, че се лута още
из притихналите стаи,
търси закъсняла прошка
и те моли да остане...
© Марияна Георгиева Всички права запазени