8.02.2008 г., 15:02 ч.

Преди тръгване 

  Поезия » Любовна
646 0 8


Не! Не исках да си тръгвам...
и все пак ще го направя...
Тихо мислите си сгъвам,
до мечтите ги поставям.


Слагам истините в джоба,
а желанията - в тъжно пликче.
Сълзите са мои рожби -
и от тях ще те изчистя.


Ще си тръгна с всички чувства
и усмивки премълчани,
точно днес не са ти нужни,
а и с теб не ще останат.


Спомените - те са мои...
и надеждите за цветна зима -
ще поплачат, ще ми се примолят
и със мен ще си отидат...


Мисля, че приготвих всичко,
няма да се застоявам...
Тръгвам си оттук пречиста,
но сърцето ми къде се дяна?!


Мисля, че се лута още
из притихналите стаи,
търси закъсняла прошка
и те моли да остане...

© Марияна Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно е!!! Браво...сърцето, завито в коприна...остана самичко...изстива...
  • Честит Рожден ден, Марияна! Желая ти много здраве, щастие и една вълшебна любов, която да те кара да летиш, да мечтаеш и да твориш! Поздрави!!!
  • !!!
    Нямам думи!
    Прекрасен трогателен стих!
    Поздравления, Марияна!
  • Хареса ми! Интересно е! Но трябва да се пипне тук-там, защото натежава на ритъма. Има хубави внушения! Поздрави!
  • Трогна ме!Прекрасен и много тъжен стих!Прегръщам те!
  • Браво, Марияна! Поредния ти силен и докосващ стих! Беше удоволствие за мен да го прочета! Поздрави!!!
  • Чудесен стих! Поздрави, Марияна!
  • Харесва ми!Много даже!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??