4 мая 2022 г., 09:48

Предизвестено

540 0 4

Ще ме усетиш

в топлия бриз край морето,
в полъха от рокля

на случайно минаваща жена,
ще ме чуеш в звънкия смях
на момичето и момчето,
случайно приседнали до теб на брега.
Ще се губя като пясък,
изтичащ между пръстите ти,
ще се опиташ с шепи
отново да ме събереш,
ще се излъжат в далечината очите ти,
когато в прииждаща вълна ме съзреш.
Ще ме търсиш
в дълбокото на хоризонта,
ще блести залезът с моите очи,
ще стигнеш с душата си дъното,
където изгревът без мен
ще я удави в сълзи.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много се радвам,че те докосват, Румене! 🥰
  • Много хубаво и много силно. Стиховете ти са ми любими.
  • Жабокът (ВИ), усещането може да идва не само от аромат. 🙂😉
  • Извинявай, но жената толкова ли е била "ароматна"
    " полъха от рокля
    на случайно минаваща жена,"

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...