4 мая 2022 г., 09:48

Предизвестено 

  Поэзия
351 0 4

Ще ме усетиш

в топлия бриз край морето,
в полъха от рокля

на случайно минаваща жена,
ще ме чуеш в звънкия смях
на момичето и момчето,
случайно приседнали до теб на брега.
Ще се губя като пясък,
изтичащ между пръстите ти,
ще се опиташ с шепи
отново да ме събереш,
ще се излъжат в далечината очите ти,
когато в прииждаща вълна ме съзреш.
Ще ме търсиш
в дълбокото на хоризонта,
ще блести залезът с моите очи,
ще стигнеш с душата си дъното,
където изгревът без мен
ще я удави в сълзи.


© Галина Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много се радвам,че те докосват, Румене! 🥰
  • Много хубаво и много силно. Стиховете ти са ми любими.
  • Жабокът (ВИ), усещането може да идва не само от аромат. 🙂😉
  • Извинявай, но жената толкова ли е била "ароматна"
    " полъха от рокля
    на случайно минаваща жена,"
Предложения
: ??:??