4.05.2022 г., 9:48

Предизвестено

534 0 4

Ще ме усетиш

в топлия бриз край морето,
в полъха от рокля

на случайно минаваща жена,
ще ме чуеш в звънкия смях
на момичето и момчето,
случайно приседнали до теб на брега.
Ще се губя като пясък,
изтичащ между пръстите ти,
ще се опиташ с шепи
отново да ме събереш,
ще се излъжат в далечината очите ти,
когато в прииждаща вълна ме съзреш.
Ще ме търсиш
в дълбокото на хоризонта,
ще блести залезът с моите очи,
ще стигнеш с душата си дъното,
където изгревът без мен
ще я удави в сълзи.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много се радвам,че те докосват, Румене! 🥰
  • Много хубаво и много силно. Стиховете ти са ми любими.
  • Жабокът (ВИ), усещането може да идва не само от аромат. 🙂😉
  • Извинявай, но жената толкова ли е била "ароматна"
    " полъха от рокля
    на случайно минаваща жена,"

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...