May 4, 2022, 9:48 AM

Предизвестено

  Poetry
532 0 4

Ще ме усетиш

в топлия бриз край морето,
в полъха от рокля

на случайно минаваща жена,
ще ме чуеш в звънкия смях
на момичето и момчето,
случайно приседнали до теб на брега.
Ще се губя като пясък,
изтичащ между пръстите ти,
ще се опиташ с шепи
отново да ме събереш,
ще се излъжат в далечината очите ти,
когато в прииждаща вълна ме съзреш.
Ще ме търсиш
в дълбокото на хоризонта,
ще блести залезът с моите очи,
ще стигнеш с душата си дъното,
където изгревът без мен
ще я удави в сълзи.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много се радвам,че те докосват, Румене! 🥰
  • Много хубаво и много силно. Стиховете ти са ми любими.
  • Жабокът (ВИ), усещането може да идва не само от аромат. 🙂😉
  • Извинявай, но жената толкова ли е била "ароматна"
    " полъха от рокля
    на случайно минаваща жена,"

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...