Предизвикано
ПРЕДИЗВИКАНО
Обидиха ме.
Мислеха -
ще клекна.
Ще закрещя -
във истеричен транс.
Или ще замълча -
след вик, отекнал
дори в съня ми:
Просто...
нямаш шанс.
Удариха ме.
Искаха да падна.
Но...
аз съм месена
с горчива пот.
На село.
Насред синори.
По пладне...
Не ме е жалил
вихърът живот.
И не!
Не клекнах.
Не крещях.
Не паднах.
На погледите чакащи -
напук -
ласкателства
не заредих парадно.
Сърцето ми - Любов.
Прелял капчук.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Донка Василева Все права защищены
