Feb 16, 2017, 10:05 PM

Предизвикано

  Poetry » Civic
1.4K 4 10

ПРЕДИЗВИКАНО

 

Обидиха ме.

Мислеха -

ще клекна.

Ще закрещя -

във истеричен транс.

Или ще замълча -

след вик, отекнал

дори в съня ми:

Просто...

нямаш шанс.

 

Удариха ме.

Искаха да падна.

Но...

аз съм месена

с горчива пот.

На село.

Насред синори.

По пладне...

Не ме е жалил

вихърът живот.

 

И не!

Не клекнах.

Не крещях.

Не паднах.

На погледите чакащи -

напук -

ласкателства

не заредих парадно.

Сърцето ми - Любов.

Прелял капчук.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Душата знае, Маги...Благодаря ти, миличка!!! И аз те прегръщам!!! Знаеш колко те ценя!!!
  • как намира сила да извира толкова вълнуваща, кипяща поезия от крехката ти нежна душа, мила Дони... чест и почитания... прегръщам те...
  • Благодаря на всички за споделените емоции, добрите думи и доверието!!!Вдъхновени и щастливи бъдете!!!
  • ... ако можех така с любов да отвръщам...
    Ето къде си била и тук...
  • Браво!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...