ПРЕДИЗВИКАНО
Обидиха ме.
Мислеха -
ще клекна.
Ще закрещя -
във истеричен транс.
Или ще замълча -
след вик, отекнал
дори в съня ми:
Просто...
нямаш шанс.
Удариха ме.
Искаха да падна.
Но...
аз съм месена
с горчива пот.
На село.
Насред синори.
По пладне...
Не ме е жалил
вихърът живот.
И не!
Не клекнах.
Не крещях.
Не паднах.
На погледите чакащи -
напук -
ласкателства
не заредих парадно.
Сърцето ми - Любов.
Прелял капчук.
© Донка Василева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
