16.02.2017 г., 22:05 ч.

Предизвикано 

  Поезия » Гражданска
1050 4 10

ПРЕДИЗВИКАНО

 

Обидиха ме.

Мислеха -

ще клекна.

Ще закрещя -

във истеричен транс.

Или ще замълча -

след вик, отекнал

дори в съня ми:

Просто...

нямаш шанс.

 

Удариха ме.

Искаха да падна.

Но...

аз съм месена

с горчива пот.

На село.

Насред синори.

По пладне...

Не ме е жалил

вихърът живот.

 

И не!

Не клекнах.

Не крещях.

Не паднах.

На погледите чакащи -

напук -

ласкателства

не заредих парадно.

Сърцето ми - Любов.

Прелял капчук.

 

© Донка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Душата знае, Маги...Благодаря ти, миличка!!! И аз те прегръщам!!! Знаеш колко те ценя!!!
  • как намира сила да извира толкова вълнуваща, кипяща поезия от крехката ти нежна душа, мила Дони... чест и почитания... прегръщам те...
  • Благодаря на всички за споделените емоции, добрите думи и доверието!!!Вдъхновени и щастливи бъдете!!!
  • ... ако можех така с любов да отвръщам...
    Ето къде си била и тук...
  • Браво!
  • Ахаа, супер! Ето, това ми се четеше... Обичам такива изригващи творби, в които всяка дума е като пиронче и се забива точно там, където трябва.
  • Много силно!
  • Аплодисменти! Харесвам такъв хъс.
  • Благодаря, Звездичке!!! С топлината и доверието ти започна денят ми!!!
  • И не!
    Не клекнах.
    Не крещях.
    Не паднах.
    На погледите чакащи -
    напук -
    ласкателства
    не заредих парадно.
    Сърцето ми - Любов.
    Прелял капчук.

    Ето, това е!!! Поздрави от мен!
Предложения
: ??:??