4 нояб. 2007 г., 15:12

Предизвиквам тишинатa

1.1K 0 11
 

                              Предизвиквам тишинатa

                   

                    Неподредено е дълбокото ми чувство...

                    Отварям се небрежно, после се разплисквам...

                    И в мен се борят: "трябва" - "искам"...

                    Понякога нехая и се смея,

                    когато съм във ролята на Дулсинея...

                    До непристъпност и жестокост

                    стоят покорство и смиреност...

                    Борбата с мен е най-свирепа...

                    Най-трудната... И търся тишината в мене...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...